Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.03 03:47 - Legend
Автор: phanagoria Категория: История   
Прочетен: 5332 Коментари: 2 Гласове:
2

Последна промяна: 22.03 03:50

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Следната легенда е запазена до днес и в други хроники. Някой по-кратки, други по-дълги, но легендата в общи линий една и съща. Въпреки всичко си струва да погледнем и известието на Аланът по произход Йорданес, и това което той казва за Българите, водени от Кошута... И тъй, когато ловци от това племе търсели по своят обичай лов по вътрешният бряг на Меотида, забелязвайки как неочаквано една кошута се изпречила пред тях, навлязла в блатото, и им показала пътя, като ту вървяла напред ту спирала. Ловците я последвали и преминали пешком Меотидското Езеро, което смятали че е непребродимо като море. Щом се показала непознатата им скитска земя, кошутата изчезнала... Но понеже хуните/българи/, не знаели че отвъд Меотида имало друг свят, те били обзети от възхищение, от скитската земя. Със своята досетливост помислили, че този път, който преди това не бил известен им бил посочен от божеството. Те се завърнали при съплеменниците си, разказали им случката, възхвалили Скития, и като ги убедили, побързали към тая страна по пътя която посочила Кошутата. .. /Йорданес/ Мотивът за кошутата(СЪРНАТА), е широко запазен в българският фолклор. Многобройни песни разказват за чудни Юнаци, български царе, откърмени от това свещенно за нас животно. По нататък ще пусна няколко от запазените песни... По важна е основаната сюжетна линия на легендата. - Двама братя/едно/ или множество ловци, тръгват след кошута, която сочи пътя им през непознат брод, и когато сърната ги извежда до другият край на разстоянието, то тя изчезва, а братята/ловците/царя бърза да се върне обратно при своя народ и да го преведе "отдругата страна". Трябва да се отбележи че същата легенда е запазена при Унгарците в "chronica picta"(Илюстрованата хроника), от 14 век. В нея се разказва твърде любопитна за да бъде пренебрегната история, записана от автора на хрониката "Симон от Геза":Според легендата Двама братя - Хунор и Магор, ловували когато бяла сърна се появила пред тях, подскачайки пред тях и въвличаики ги към мочурливите места на Меотида, където изчезнала веднага щом го пресекли. Въпреки това Братята решили да запомнят мястото и да се заселят на другия бряг след 6 години. Когато го сторили се запознали с дъщерите на Аланите, и синовете на "Булар". Всичко това може да се интерпретира по няколко начина, но основната идея явно е че Маджарите са минали по същият път, по който и българите, защото ние сме споменати редом с аланите, в северен Кавказ. Друга интепретация сочи че Магор са маджарите, докато Хунор са скитите. Факт е все пак че легендата присъства у доста народи, също както и култът към елена, затова не могат да се правят огромни заключения, но всеки може да прецени за себе си. /изображение на братята Хунор и Магор, при лова, от Илюстрованата хроника/ - Хрониката се състой от 147 илюстраций с кратки обяснения към всяка от тях и се съхранява в Националният Исторически Музей на Унгария в Будапеща Относно наименованиа Хунор и Магор е редно да си спомним хрониката на Християн Друтмар - Корбейски Монах, който лаконично ни казва през 9ти век че: Защото и у Гог и у Магог, който са хунски племена ... и Българите които са от тях се покръстват ежедневно. Под "Хунски" в западна европа твърде често са означавали скитите, и подобна прекатика има у много западни хронисти. Друг аспект на тази легенда, са особено за нас българите значение е етимологията на името Авитохол. Според основният будител в днешната ни история, Петър Добрев, то може да се преведе съвсем точно чрез памирските езици, защото "Ави" - сърна, и "тохол" - син. Според именника на Българските Ханове, Авитохол се е възкачил на власт в 165 година, в месец 4ти(пролетта). Смята се че това може би е някакъв символ на новото българско начало(пролет), а началото на българското присъствие в Европа е 165 година. АВИТОХОЛ живя 300 години. Родът му Дуло, а неговата година дилом твирем. /Именникът на Българските Канове за Кан Авитохол/ Интересна е една Литовска Хроника, написана на славянски, скоро след като България паднала под турско робство... В нея се разказва за митологичните традиции на различните народи относно легендите за произхода им: Ромул и Рем - основателите на Рим , са били отгледани от вълчица... Астиаг - мидийски цар , накарал Гаспарг , своя секретар , да умори бебето Кир , за да не царува след него. Също така и първият испански цар Болгорос накарал да хвърлят внука му в морето , който му бил и син , но морските вълни го изхвърлили жив и здрав на брега , където една сърна го откърмила със своето виме. След това той станал испански крал под името Гобиас. Също така и малкото князче мисикийско , сиреч българско , било откърмено от една сърна след като било откърмено в горския пущинак , за да не загине... Парис , синът на Приам , бил отхранен в пущинака от една женска мечка... И без да се афектираме от титлата "княз", защото това е титлата с която винаги славяните са обиждали нашите владетели, тъй щото титлата Княз е по-ниска по ранг, в древният свят, от българската титла Кан, Кана-Субиги, то можем да кажем че тя определено ни дава солидни и интересни сведения и се припокрива с изложените от Прокопий, и Йорданес твърдения Днес еленът е представен в много и различни фолклорни песни. В тях се споменават именно характерните за сърната фолклорни мотиви за преследването, и/или кърменето на изоставени бъдещи юнаци - Излез, излез, малка мома, опущи ми сури елен. - Ете иде малка мома, със папуци потропува, сас пръстенье подрънкува, опущи му сури елен. Ка го погна през полето, елен бега, надзат гледа, два сахата напред бега, та не може лудо-младо, та не може да го стигне. Отговаря сури елен: - Хей, фала ти, лудо-младо, не тепай си добра коня, не е елен за ловенье, че е елен три години, три години млеко цицал, млеко цицал на кошута, седъм годин трева пасъл, та йе пасал три рудини, вода йе пил на изере, на изере неначето- не че може да ме стигнеш. - Връбница, Софийско; коледна - на ерген ....................................................................... Теб ща та сърница откърми Сърница, Дамянчо първескиня. Ката вечер тук ша доада Докат та синко отгледа. Както е мама заръчала, сичко е тъй станало. Ката вечер кога зорница изгрее Сърна Дамянчо кърмеше Като пък месец зайдеше Сърна му челце близеше. Че кат зорница изгрея Сърница ми пак пристигна Право в гората ми дойде Право при юнак Дамянчо. Че го сърната поведе, На край го гората изведе. Наеха поле широко, широко поле безмерно Стигнаха село Чумберлий Там го сърната остави И с тежки заръки заръча:....... ................................................................................. Стори го Бог сур елена; на чело му ясно слънце, на гърди му ясен месец, на гърба му ясни звезди. Радилово, Пещерско; коледна - на двама братя (Илиев, № 3). / Тази песен е особено важна с оглед на религията на древните българи, чийто носител символично е "сур елена".



Гласувай:
2


Вълнообразно


1. soeasy - Аве малоумник!
22.03 13:00
Що трябва да спамиш?!
цитирай
2. virtu - Благодаря ,
25.03 20:52
за легендата !
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: phanagoria
Категория: История
Прочетен: 11984
Постинги: 26
Коментари: 8
Гласове: 4
Архив
Календар
«  Юни, 2023  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930